Моторите са моя страст от малка. Това е вълнуваща форма на самоизразяване, изпитание за умения, адреналин и изживяване, което премества границите на това, което е възможно на два колела.

Карам мотоциклети от 16-годишна възраст. На 20 имах вече първата си машина Yamaha xs400. Малък мотор, но за мен беше важно да усвоя съвършено техниката на каране, след това да се пускам на големите машини. Със нея се снимах и за корицата на първото българско мото списание Мотомания. С нея също така направих първото си дълго задгранично каране - до Словакия и назад.

След като ми стана малък 400 кубиковия мотор, си взех Honda Shadow 600, мечтата на рокера в мен - символът на свободата, най-красивият чопър тогава. Любов от пръв поглед. Бяхме секси комбинация. Освен това, този мотор позволяваше да се правят всякакви лудории с него - дрифтове, бърнаути, така наречените ножки - поднасяне на задната гума в ляво и дясно на почти 90 градуса, влизане във завоите до стъпенка, оставяйки дири огнени изкри по асфалта. Често ходех да изпитвам тръпката от това по планинските завои на Самоковско шосе след Панчарево - местност в София.

Може би затова, съвсем естествено, година след това го замених с CBR600F - агресивния пистов вариант на Honda. Влюбих се в скоростта и адреналина, все едно намерих себе си. Машината и аз станахме едно цяло, една съвършен на симбиоза от красота, агресия и свобода. С него имам пътешествие сама до Франция, Италия, Австрия с две раници прикрепени с ластици за мотора, с много хъс за приключения, с много късмет въпреки премеждията и спомени за цял живот.

Между 2005-та и 2008-ма година голяма част от времето си прекарвах по пистите в Европа с моите верни спътници – Suzuki GSXR600 К6 и Yamaha R6 Spa. Francorchamps, Zolder в Белгия, Assen в Холандия, Валенсия в Испания, Folembray Франция и т.н. През това време мотоциклетите бяха не просто хоби - те бяха моята страст и върховното изражение на свободата и жаждата за адреналин.

Когато се прибрах в България да участвам в Сървайвър, животът по пистите свърши, нормалното каране по улиците взе да ми омръзва … мислех, че явно е време да сменя мотора с чопър пак и да ставам кафе рейсър. Търсейки чопър из обявите, се отзовах след 2 дни в Австрия, товарейки мотор за стънт в ремаркето си … На 36-годишна възраст реших да се върна в света на мотоциклетите – този път чрез съвсем нова за мен дисциплина - Стънта. Въпреки че започнах късно, моята отдаденост ми помогна бързо да усвоя основите. Каскадьорството се превърна във вълнуващ начин да преоткрия адреналина, който винаги ме е привличал.