Кръвта вода не става! Баща ми беше художник. Прашно ателие, платна, бои, мирис на ацетон - това е моя далечен спомен от детството. Тате рисуваше пустите пейзажи на Дунава, а аз мислих, че да рисуваш означава да си статичен, застинал на едно място! А, това е толкова далечно от моята огнена природа ... Знаех, че мога да рисувам! Художникът в мен ме следваше като сянка, която упорито не исках да забелязвам. Избирах адреналина, свободата и пътешествията като себеизява. За пръв път усетих удоволствието от това да рисувам, когато на 16 години направих три карикатури - една на моя милост и две на приятели. Резултатът беше много смях и аз запомних това усещане! Дълги години моя страст бе моторният спорт, но желанието ми за нов адреналин и любовта ми към бойните спортове ме отведоха в Париж. Годината беше 2009-та и бях там за да тренирам ММА и да се състезавам. Един ден скучаех в хотела, имах фотоапарат със снимки, бели хотелски листа и един химикал. Погледнах ги и реших да рисувам. Направих карикатура на мой колега - ММА боец, гледайки една от снимките му. Виждайки смеха на приятелите ми, оцених уникалността на умението да успееш да развеселиш и забавляваш хората. Това беше моментът, в който онзи художник излезе от сянката и разкри себе си чрез това специфично изкуство.
През 2008-ма година бях се впуснала в ново приключение - участвах в ТВ риалитито Сървайвър, което ми донесе популярност и ми позволи да развия хобито си и да го превърна в моя професия. Десет години по-късно ( 2019 г. ) вече бях утвърден карикатурист с много поръчки - мечтата за всеки художник ...
Започнах да изпитвам нужда от развитие и нови хоризонти. Съдбата реши да ме послуша и ме поведе по един тежък път, за да ми даде ново начало. Отне всичко старо, за да нямам оправдания пред себе си и да знам, че връщане назад - няма. Така се озовах на път за Германия без ясен план, но художникът в мен тайно беше решил да не ме изоставя и продължаваше да ме следва като сянка ... Той е знаел нещо, което аз все още - не! Не мина много време и една случайна среща с Фердинанд Георг - бърз художник беше началото на един следващ етап от моя живот. Той ме насочи към "бащата" на това изкуство в Германия, а именно великият Геро Хилигер. Той държи Гинес рекорд по бързо рисуване и се превърна в мой ментор и учител. Той отвори вратите за мен в този нов свят. Никога не бях ходила в художествено училище и никога не съм можела да рисувам хора, особено бързо ... Имах на разположение два месеца. Денонощно, упорито и неуморно рисуване... Щриха след щриха, с включен таймер, за да засичам времето да е не повече от 4-5 минути. Успях! Започнах да работя. Събитие след събитие, месец след месец, започнах да достигам нивото на моите немски колеги и успях да наложа свой собствен стил и почерк.
Намерих перфектната версия на себе си в бързото рисуване. Ще ви кажа и защо :)
1. Харесвам да правя хората щастливи, да съм в центъра на събитията, да зареждам с енергията и усмивката си околните, но и аз да черпя вдъхновение от тях. Събитията, на които съм канена да рисувам са точно такива - изпълнени с позитивна вибрация!
2. Харесвам психологията и психоанализата. Обикаляла съм много по целия свят, срещала съм се с много хора. Мога да разпознавам емоциите, душевността на хората, виждам в очите им тяхната същност. Това прави всеки мой портрет различен, така както и хората са различни. Улавям характерите и ги предавам на листа хартия.
3. Харесвам да се забавлявам, а бързото рисуване успява да ми даде и щастие и удовлетворение. Но, не мислете, че е лесна работа! Тази постоянна концентрация е по-натоварваща от 10 км тичане. Движенията на ръката, местенето на главата, стоенето на стола ... По-натоварващи са от час във фитнеса. А, аз съм спортист! Нооооо, обичам тази работа! Важното са посланието, емоцията и доволният клиент. :)
