След пътешествието ми в дивата Индия, пътят ми ме отведе в Тибет. В Цялата история все едно имаше някакво вълшебство. То започна с моето желание за духовно себепознание години по-рано... Премина през духовни практики, които сама откривах, изучавах, интуитивно усещах и използвах за себепознанието и развитието си.. Интересен период в живота ми.
Тибет дойде като следствие, странно и спонтанно, чрез една баба, която живееше сама в планински манастир. Бяхме й на гости с приятели и тя много ме хареса… Свърза ме с водача на групата, която трябваше да тръгне на това пътешествие. Групата беше Специална! Трябваше да бъда допусната и след срещата ми с тях бях приета в техния кръг. С вълнение и безсънни нощи чаках деня на заминаването си.
Китай. След Китай Ласа - столицата на Тибет. Това е един друг свят. Разреденият въздух замайваше съзнанието ми като наркотик. Изпитвах силно главоболие, което съпътстваше дните и нощите. Честно нощем изпитвах и внезапен задух. Трябваше да правя бавни и умерени движения, заюото за повече просто нямаш възможност.
Щастлива съм, че успях да видя все още съществуващата тогава истинска част на Ласа - старият център - гетото на тибетците. Този район вече е само история, изтрит от историята на земята и света завинаги, защото е подменен от нови сгради и молове.
Имахме 4 дни за адаптация, в които се качвахме на някои от високите манастири и слизахме пак в ниското на 3656 м надморска височина. По пътя към свещената планина Кайлас обиколихме няколко от известните езера, посрещнахме изгрева над всичките осемхилядници, строени един до друг като войни - пазители на мълчаливи тайни. Изкачихме първият базов лагер на Еверест и спахме по примитивни и не толкова чисти места, но в това приключение просто трябва да приемеш факта, че това е реалността и това е пътя до Кайлас.
Обиколката на Кайлас си е предизвикателство! Много отиваха натам, но малцина успяваха да се чакат, а още по-малко да я обиколят ! Това са 6638м надморска височина. Тежко е, особено ако и метеорологичните условията са тежки! А, при нас те бяха точно такива - мрак, студ, вятър и лед…
Една от нощувките ни беше в манастирски стаи, които наподобяваха свинарник - мръсно, прашно, вонящо... просто влизаш в спалния чувал и не мърдаш цяла нощ! Не е за всеки това пътуване! Но за мен беше невероятно, леко и много магично. Имах посвещение в най-високия манастир на света от местните … имах и невероятни лични преживявания …
Тибет e една мистична страна … някога - сила, сега - легенда, от която са останали разрушени хиляди манастири … Но, ако ви се отдаде възможност .. отидете! Усетете я! Може би все още ще има какво да ви разкаже!
